ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ТЕХНОЛОГИЧЕН ОРГАНИЗЪМ

Светослав Косев, Атанас Марков

Тази инсталация е естествено следствие на двата предходни интерактивни проекта, а именно „ИНТЕРАКТИВНО ГЕНЕРАТИВНИ ФОРМАЦИИ“ и „ВИРТУАЛНА АРЕНА“.

Най-съществената разлика е, че при първите два проекта, събитията се случват на двуизмерна плоскост, върху която се прожектират изображения. Естетиката на обектите е предварително уточнена, а движението на наблюдаващите и същевременно участващи в произведението зрители, се прихваща от сензор. По този начин наблюдателите променят визията на динамичните изображения, като стават активна част от тяхната визия.

С проекта „ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ТЕХНОЛОГИЧЕН ОРГАНИЗЪМ“, напускаме зоната на двуизмерното и преминаваме в триизмерното пространство. Пространството в което се развиват събитията е с размери 500х500х350 см. В процеса на разговори стигнахме до идеята, да имитираме жив организъм, който реагира на приближаване към него.  Базовият модел беше група от филма „Аватар“, в който главният герой при докосването на едно растение, предизвика мигновена реакция от страна на цяла група такива от същия вид, при което всички те се скриват в основата си. За да се развие инсталация от желания мащаб в зоната на стъпване на наблюдателите обаче е рисковано. Поради тази причина решихме да вдигнем обектите над главите на хората, което разбира се е по-сложно от инженерна гледна точка и изисква намесата на специалист в съответната област. Другият проблем беше „Какъв да е обектът, който ще реагира на присъствието на зрителя и как точно ще се случи това?“ Тогава се сетих за детска играчка, която бях виждал на плажа. Тя представляваше свита топка, която се отваря при хвърляне и се затваря, когато я хванеш. В последствие се оказа, че тази детска играчка е известна в научните среди като „Сфера на Хоберман“. Направихме няколко експеримента с нея и се оказа, че може да бъде отваряна и затваряна със зададен размер с помощта на серво машинки. В последствие на базата на тези първоначално предвидени елементи, беше изградена цялата конструкция за инсталацията. Естествено имаше и редица проблемни моменти в които се налагаше Атанас да решава проблеми свързани предимно с електрониката. В крайна сметка резултатът от съвместната дейност в първоначалния етап където концептуалната и визуална част беше решена от мен, техническата част, поета изцяло от Атанас, както и безценното съдействие на инж. Антон Кръстев по отношение на носещата конструкция е налице.

Първото представяне на проекта е на 15-ти март 2019 в изложбени зали „Рафаел Михайлов“ Велико Търново.

Светослав Косев